На 20-ти юни отбелязваме Световния ден на бежанеца в израз на съпричастност и солидарност със съдбата на милиони хора, принудени да напуснат родината си поради конфликти и преследване. Защитата не свършва с достъпа до убежище, а се проявява конкретно чрез справедлив процес на социална и икономическа интеграция.
На 4 декември 2000 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 20 юни за Световен ден на бежанците. От тогава насам всяка година на този ден международната общност отдава почит на бежанците по целия свят. Денят се посвещава на предизвикателствата, с които се сблъскват бежанците, както и на тяхната смелост и сила.
Световният ден на бежанеца е отбелязан за първи път през 2001 г. с резолюция на Общото събрание на ООН по повод 50-годишнината от подписването през 1951 г. на Женевската конвенция за бежанците, влязла в сила през 1954 г. Датата 20 юни съвпада с влизането в сила през 1974 г. на бежанската конвенция на Африка, приета от Организацията за африканско единство.
Не само убежище
Защитата не свършва с достъпа до убежище, а се проявява конкретно чрез справедлив процес на социална и икономическа интеграция в приемащата страна. На този Световен ден на бежанците ВКБООН се присъединява към онези, които работят, за да намерят трайни и устойчиви решения, позволяващи на бежанците да преодолеят травмите, да използват добре таланта си и да дадат своя принос за приемащата ги страна.
Защо е важен Световният ден на бежанците?
Световният ден на бежанците насочва прожекторите към правата, нуждите и мечтите на бежанците, като помага за мобилизиране на политическата воля и ресурси, така че бежанците да могат не само да оцелеят, но и да започнат нов живот. Макар че е важно да се защитава и подобрява живота на бежанците всеки един ден, Световният ден на бежанците съсредоточава глобалното внимание върху тежкото положение на бягащите от военен конфликт или преследване хора в нужда.
Конвенцията за бежанците и нейният Протокол
Бежанците са сред най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 г. и нейният Протокол от 1967 г. помагат за защитата им. Те са единствените глобални правни инструменти, които изрично обхващат най-важните аспекти от живота на бежанеца.
Конвенцията от 1951 г. е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа.
Конвенцията от 1951г. е замислена като начин за облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила. Крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот.
Някои от правата на бежанците според Конвенцията от 1951 г. са право на работа, жилище, образование, достъп до съдилища, свободно движение из територията на страната, издаване на документи за самоличност и други.